ПРОВИНЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; провиня̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Правя, извършвам провинение. Тези [синовете на бея] обаче се провинили пред царя си и единият бил убит, а другият избягал в Инглишко. А. Страшимиров, ЕД, 76.
2. Разш. Правя нещо, което се преценява като неправилно, нередно, лошо, от гледна точка на някои установени морални, социални, битови и др. норми, правила, изисквания. Аз никога не съм помислил да ви обиждам, вие знаете как ви уважавам .. Сега излазя, че аз съм се провинил спрямо вас с оскърбителна дързост. Ив. Вазов, ПЕМ, 26-27. Един столичен гражданин ни се оплаква, че бил нагрубен по най-непристоен начин в едно вариете от един офицер; .. Потърпевшият не се е провинил в нищо. БД, 1909, бр. 26, 3.